Дръпка
Асансьорът, последното копче, последният етаж. Тя тихо отвори прозореца до стълбите. Беше тъмно, ужасно тъмно. Бръкна в чантата и след неимоверни усилия изкара от там цигара и запалка. Облегна се на студеното желязо и запали. Дръ...

Тихо, прохладно, пълно със звезди. Не ми се прибира, искам просто да се разхождам и жадно да поглъщам аромата на цъфнали дървета. Друга съм, не виждаш ли, не съм същата. Всеки ден се променям по малко, всеки ден обичам все по-силно, смея...