Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.03.2016 21:43 - Уроци
Автор: liyana Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1582 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.03.2016 21:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Не съм писала от толкова време, че се чудех дали не съм забравила как се прави.
Липсва ми да можеш да се изразяваш свободно върху белия лист и думите просто да се нареждат пред теб в изречения, а те от своя страна да правят смислен текст. Липсва ми чувството на облекчение, когато излееш всичко върху листа - щастие, тъга, гняв, любов, всичко след това е тихо, спокойно и някак в далечината.
- Защо си спрял да пишеш? - попитах баща си навремето, а той ми отговори, че ще разбера сама...
Сега разбирам, че имам моменти, в които не ти се говори, не ти се пише, не ти се полага усилие за нищо и не виждаш смисъл (свещеният смисъл на вселената).
Понякога обаче смисълът проблясва някъде в далечината, в тъмният тунел. Смисълът, че всеки един ден е нов урок, че нашите проблеми са си само наши, че както и да извъртаме, нямаме право да съдим хората, защото винаги сме гледали на нещата много повърхностно, а хората са всичко друго, но не и това. Съдим ги по начина, по който изглеждат, по начина, по който се държат, по хората, с които излизат, по решенията, които вземат...просто ги съдим, но без да осъждаме себе си, защото така е по-лесно, защото другите не са нас и ние никога не бихме слезли на тяхното ниво  и не бихме допуснали техните гришки, нали така?
Опитвам се да изсвиря мелодия на струните на душата ми, но те отдавна не издават същите звуци, песента става все по-тиха и еднотипна, а не както преди шедьовър, различна всеки ден, наситена с новаторство и галеща сетивата. Мелодия, която се носи по вятъра, вятъра на промяната, който прераства в буря и изкоренява всичко по пътя си. Изчезва всичко и на него се появява опцията за ново начало, да построиш живота си от самите основи и да го моделираш, според опита, който си натрупал, за да може не само да не се срути, а да можеш да надграждаш етажи и не просто да съществуваш, а да живееш и когато вечер останеш сам, в изградената си крепост, да се чувстваш горд с това, което си създал.
И накрая, когато затвориш очи, отново виждаш онази светлина в тъмния тунел и ти остава само да се молиш това да е била спасителна светлина,която те извежда извън него, а не приближаващ влак с липсващи спирачки...




Гласувай:
4



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: liyana
Категория: Лични дневници
Прочетен: 61309
Постинги: 32
Коментари: 41
Гласове: 120
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031